.

Або тое, што было цікава сабакі сёння ...

 


Блог

Un égoïste, c'est quelqu'un qui ne pense jamais à moi!*

 
 
Случвало ли ви се е да загубите близък човек? Загубата не винаги е физическа, има една много по-страшна и силна такава – да ти отнемат някого, без когото не можеш, когото обожаваш, някой толкова близък до теб, че донякъде го усещащ като част от себе си. Една същност, чиято липса те наранява дотам, че чувството е почти болезнено.
 
И всичко това е в главата.
 
Да мислиш, че си предаден, а в същото време да не можеш да си представиш че това е истина. Това да е толкова невероятно за теб, граничещо с абсурдността усещане, което те изпълва с гняв, с вяра в пълната несправедливост и безсилие и болка в неразбирането. 
 
Големия проблем с неразбирането.
 
В живота си попадаме на едни такива, особени случаи, в които привидните ни антиподи са жизненоважното емоционално допълнение на качества и личностни характеристики, които не ни достигат за да бъдем истински. На едни такива елементи, на които вътрешно се кълнем че ще бъдем винаги верни, и в същото време на които категорично отказваме да прощаваме.
 
Става въпрос за демоните и ангелите в обкръжението ни, поединично и в комбинации.

Вдъхновените метаморфози на Горан Благоев

 
Горан БлагоевГоран Благоев
 
Доскоро Горан Благоев за мен беше една уважавана личност. Но от едно известно време у него започнаха да се наблюдават някои изменения и допълнения, напълно в стила на протичащите и в националната ни телевизия такива. Вече съм коментирал ритуала на анатемосване на Сатаната-Путин в ефира на БНТ, но не само това беше причината да започна да следя промените у водещия.
 
Внезапно, но не и неочаквано, отдясно отново започнаха да се пробутват внушения против Българската Православна Църква. Този филм сме го гледали вече, при това в доста по-активен от сегашния сценарий, но се знае дали не сме само в началото. Не случайно тези ветрове започнаха да духат от тези медии, за които всички знаем че са спонсорирани дотам, че не е ясно дали всъщност вече не са и контролирани от небезизвестни НПО, работещи уж „… за България“ – всякакви фактори, дневници и прочия секти с пропаганден уклон.
 
Интересното в случая е промяната у водещия на „Вяра и Общество“. Докато при предишните опити за унищожаване на Българската Патриаршия като институция и цялост, той беше на страната на единствената призната Църква, то днес ситуацията няма нищо общо. Г-н Благоев по всякакъв начин прави всичко възможно да представя в национален ефир БПЦ в най-грозни краски. Отделно на това същия неспирно произвежда на конвейер еднотипно-тематични „анализи“ оплюващи основната религиозна конфесия на България.
 
Примерите са много. Като оставим настрана телевизионната му продукция, която вероятно вече малцина наблюдават, както и БНТ като цяло, омерзителните му коментари биват масово разпространявани из интернет. 
 
По опорни точки.

Христос Воскресе...

 
 
Помня достолепната осанка на поп Киро, царски поп. Не толкова достолепния Данчо, с когото бабите на село се проклинаха с "Да те опее бръснатия поп". Младите свещеници и руския поп. Препълнената черква, капещите върху чергите свещи и усещането за нещо особено. Времето, в което и селската църква имаше своя хор, и най-старите и грохнали баби седяха на троновете и обсъждаха кой пее най-убаво. Прдехождащите през деня драми с хартиените бои за яйца, огромните тенджери, димящи и тракащи от стотиците варени яйца, жегата около втасащите козунаци и бабата, запретнала престилката пред печката, дядото, крадящ козунак, за да го сподели с Шарик и Ирене и върволицата ѝ котета. Бирата след черкова (Господ ще ми прости) в барчето на Цанка-Книжарката, особените погледи и първите трепети. Усещането за близост, донякъде първична, донякъде естествена и проста.
 
Възкресение за тези спомени няма да има. Няма да се случат отново.
 
Освен в мен, защото винаги ще се връщам към тях.
 
Христос Воскресе!

Проблемът НА или СЪС българските бежанци.

 
 
„Wir hören, was wir
verstehen, aber wir
verstehen nicht immer, 
was wir hören.“ 
 
За да се случи нещо, не е задължително в основата му да лежи някаква логика. Но човешкото мислене е устроено така, че винаги  търси причините и съвпаденията, били те логични или не. В такива моменти най-добре е да се заложи на статистиката – там нещата поне лежат върху някакви факти.
 
Вчера, както си лежах и боледувах, реших да разнообразя състоянието си и като в същото време поразмисля. Като за основа взех статистическия въпрос колко хора са прекратили приятелството си с мен във фейсбук и основните им черти. Нали търсим причини и логика. Определено не беше трудно – резултатът показа, че 90% от лицата, намерили особата ми за неприемлива са българи, и 10% са родени на територията на бившия СССР. Общото между всички тях е че 100% от тях понастоящем се явяват бежанци. Демек мигранти, преимуществено икономически.
 
А и какви биха могли да са българските емигранти, освен икономически, имайки предвид че „територията“ (любимо определение за България от страна на скъпите, напуснали физически границите ѝ) отколе време четвърт и висше век е свободна от оковите на мракобесния и човеконенавистен комунизъм страна-членка на какво ли не, все прозападно и евро-атлантическо. Някакси не иде да са политически на този фон.
 
С фактите е излишно да се спори. 

Милион посещения в блога на Сабака с подарък – поредната забрана във FB. Да живее свободата на изразяването.

 
Неусетно и някак на шега днес научих, че страничката на Кучето е била посетена от милионния си читател. Въпреки че все по-рядко намирам време да пиша, очевидно казаното вече от мен продължава да буди интерес.
 
Разбира се че искам да благодаря на всички, които са проявили любопитство и отделени време да зяпнат блога ми.  
 
Но както казват, няма пълно щастие. Като подарък по случая, фейсбук ми наложи поредната рестрикция, която трае до 28 март.  Повод за това е едно мое мнение, написано за Анонимус Инфо Агенция/Anonymous Info Agency, с което пак съм вкарал в емоционална и психическа нестабилност някоя дясна амеба.
 
Много чувствителни станаха напоследък представителите на грантаджийския печат, и все по-непоносими към различните гледни точки. Поредното доказателство за лицемерните представи за свободата на словото.
 
Как да ви кажа, аз пък се радвам че ви дразня. И нямам намерение да спирам.
 
Понеже така и не разбрах кое точно възбуди гнева на протестурниците, предлагам сами да прочетете и да решите. 
 
Написал съм това, което мисля.
 

Унищожената България. От кого?

Още статии...

Виж още...

ПЕТРИ - Петър Трифонов - дърворезба, изработка на приклади, мебели.  

Источник http://service-joomla.ru/plagini/item/75-simple-popup.html

ИЗБРАНО ...

497

Северна Корея: от другата страна на либералните лъжи

in other
Съветския Съюз, първата в света социалистическа държава, я няма на геополитическата карта на света повече от години. Няма го и съдадения от него съюзен блок - Варшавския Договор. Въпреки всичко това Северна Корея продължава да върви по социалистическия път на развитие. Тами не намирисва на реставрация на капитализма. Либералите в своите статии постояно пишат, че живота там е подобен на ад,…
777

Ужасите на западната содомия на държавно ниво, за които дори не подозирате.

in other
Тази статия е за защитата на нашите деца от чума, по-страшна от която и да била болест по света, защото тази чума заразява с практически неизлечима болест нашите деца – така нареченото джендър възпитание, натрапвано ни от бързо деградиращия в това отношение Запад. Там са решили, че децата се раждат като безполови същества и на момченцата не трябва да се казва че са момченца (аналогично и по…
178

Нобеловката по литература: Как да победиш черна, еднокрака лесбийка?

in other
Известно предсказание с неизвестен автор звучи така: „следващия лауреат на Нобеловата награда в областта на литературата трябва да стане еднокрака бременна черна лесбийка, самотна майка на пет деца“. То беше неправено преди 7 или 8 години, и сякаш нобеловия комитет все пак си е взел бележка, тъй като с всяка следваща година неотклонимо се движи в обозначеното направление. Тоест, вече не става…
261

Галя и Тарас - първите хора на Земята.

in other
Първите хора на Земята се наричали Тарас и Галя. Когато сътворението на света било завършено, Господ ги поселил в страна, наречена Едемски съюз. Какво ли само нямало там! Имало великата река Днипро1, в която вместо вода се плискала прекрасна горилка2. Расла там и тревата на живота – коноп, даваща тъкани за одежда и прочие. А в центъра на градината се възвисявало дървото за познание на доброто и…
282

СССР 60-те: съветските младежи на страниците на американското списание «LIFE»

in Галерия
1960-те години са времето на така нареченото "хрушчовско затопляне" - едно от най-ярките десетилетия в историята на СССР. Това е време на ярки личности, крупни проекти и обществени реформи. През 1967 г. за американското списание "LIFE", фотографът Bill Epprige снима цяла серия фотографии "Съветските младежи", която още същата година се появява на страниците на списанието. Ето ги и тези снимки,…
324

Интервю с хомосексуален руски неонацист

in other
От Ник Честър. Преди няколко седмици интервюирах членове на малайзийската нео-наци сцена. Цялата концепцията на движението им беше объркваща. Голяма част от това да си нацист е да мразиш всеки, който не е бял, а хората от Малайзия обикновено не са бели. Оказва се обаче, че изключително строгата идеология не е кой знае какъв проблем в случая, и че малайзийските нацисти могат да продължат да…
319

Melodii din Moldova Sovietică - или "съветски фолк"

in музика
Една малка, но същевременно готина колекция от най-култовите в цялото постсъветско пространство песни на молдовски език. Парчетата са в оригиналното им звучене от 70-те години, когато стават хитови. Имат хиляди вариации, които се въртят и до днес, а и самите изброени в листата изпълнители са ги пели всичките до една. Тук на ВИГ „Норок“, ВИА „Оризонт“, великата Надя Чепрага и разбира се – Соня…
260

Владимир Ивасюк

in art world
Владимир Михайлович Ивасюк е роден на 4 март 1949 година в градчето Кицман в семейството на учителите Михаил и София Ивасюк. Още на 3 годишна възраст проявява огромно внимание към музиката, наблюдавайки с удоволствие репетициите на учителския хор, на които често го водят родителите. В първи клас свири невероятно на цигулка и започва да обикаля местните прегледи на художествената самодейност,…

 

Логин:

Парола:


(?)